Традиции и Обичаи в Българската Сватба

Сватбата е събитие, съчетано от редица ритуали – всеки един от тях със своето точно и необходимо значение. Тя е съществувала  в миналото, актуална е и днес  – с тази разлика, че някога хората са спазвали стриктно  всички обичаи, необходими на младите, за да се превърнат в семейство. Тя е била едно добро начало за съвместния им живот, а за гостите на тържеството – време за забавление, общуване, възможност да се съберат роднините и така да поддържат родовата си общност.

Основен ритуал, предшестващ сватбата е СВАТОСВАНЕТО.

В деня на сватбата често срещан ритуал е ОТКУПУВАНЕТО.

Следват: закичване на гостите, моминско хоро, хвърляне на късметчета, ритане на менче, първият танц на дансинга, разчупване на погачата, хвърляне на букет и жартиер, разрязване на сватбената торта.

Това са основните ритуали, които се изпълняват на повечето сватбени тържества. В различни краища на България съществуват и много други, както и много разновидности на описаните тук.

Ако направим сравнение на няколко сватби по региони ще забележим много идентични ритуали, но и разлика, дължаща се на местни обичаи.

ДОБРУДЖАНСКА СВАТБА

Булото на младоженката е било в червен цвят в края на ХIX  век и е зашито като гугла със златна пара на челото. Характерно за добруджанска сватба е  правене на сватбения байрак в дома на зетя, низане на сватбени венци и ушиване на торбичката на петела в дома на булката, калесване, засевки, бръснене на зетя, вземане на кръстницата, обличане на булката, вземане на кръстника и зетя и отиване за булката, вземане и извеждане на булката, посрещане в дома на зетя и т.н.

ТРАКИЙСКА СВАТБА

Сватосването /годежът/ е един от основните предбрачни обичаи.  Елемент от тракийската сватба са т.н. „засевки“, на които се приготвят обредните хлябове. Те символизират „замесването“ на новото семейство, а обичаят се прави в петък или събота преди венчавката. Изработва се обредно знаме, върху което трябва да има и ябълка – символ на плодовитост. Други обичаи са бръсненето на младоженеца и чеизът на булката, бялото платно по което ще минат младоженците на път за новия си дом е абсолюно задължително. Риза с девствеността, гърменето с пушка след първата брачна нощ. Всичко това ни връща назад в българските традиции и носи духа на отминали времена.

.

 

РОДОПСКАТА СВАТБА

Не прави изключение от общо- българската.  Пъстрите носии, звучните родопски гайди, родопските сватбени ястия правят сватба-празник за сетивата. Светостта на семейството изисква спазването на всички ритуали по време на сватбата, защото и най-малкото отклонение се смята, че може да донесе нещастие в живота на младите. В миналото разбиранията били, че момата почва да се момее от 10-12 год. възраст, когато родителите и вече спират да я пускат твърде много да ходи навсякъде. Момата в Родопите е била за женене на 15 години.  Виждат се по меджи /седянки/, но момците не се приближават до момите. Момците стоят отвън и гледат или са в отделна стая. Знаците за харесване може да са различни. Момъкът може да подаде на момата забита на върха на тояга ябълка през прозореца или да хвърли ябълка в менците й с вода на чешмата.

ГЛАВЕНЕ (годеж). В миналото момичетата от този край не са имали лична свобода.  А това, коя мома за кой ерген ще се омъжи или кой ерген за коя мома ще се ожени, е работа на родителите. Бащата определя бъдещата снаха, която той намери за подходяща.